Смисълът на човешкия живот

Това е личната ми история за Любовта, която никога няма да забравя ... Живея в не много малък , но не и много голям град .. Имам си приятели ,имам си живота който съм искала макар и с малки трудности . Никога не ми е липсвало внимание , и винаги сам

Това е личната ми история за Любовта, която никога няма да забравя ... Живея в не много малък , но не и много голям град .. Имам си приятели ,имам си живота който съм искала макар и с малки трудности . Никога не ми е липсвало внимание , и винаги сам се борела за това което искам...Но както всички знаем винаги има нещо, с което трудно може да се преборим или да си дадем сметка как да се предпазим. Е то може би стана ясно това е тя ЛЮБОВТА.

През Октомври 2006 година се запознах с едно невероятно да чувствам нещо повече и не намирах смелост да му кажа.. Започнах да се отдалечавам , не му звънях , а всеки път когато той ми звънеше затварях . Мина се месец .. докато идваше до нас.. и какво ли не... Излизахме , ходихме заедно по купони , забавлявахме се , но в един момент, от добри приятели.. аз започнах още ... не разбираше какво се случва.. но толкова искаше да разбере, че накрая ме издебна до даскалото, това става на 3 декември 2006 и ми призна чувствата си ... трябва да призная останах очарована.

Оказа се че се е влюбил в мен.. и липсата ми го подлудява.. Но аз нямах смелост да му кажа всичко просто избърсах сълзите си и си отидох ... Колкото и да ме болеше.. не искам да развалям това приятелство.. След този ден той не ме потърси.. беше шокиран от това което бе видял ама си беше реалност.. Усещах липсата му.. бях се затворила в себе си , докато един ден не реших да направя същото (да му разкрия цялата истина) .

Отидох до неговото училище , но го нямаше... а там имах толкова приятели... че не беше проблем да го открия... разбрах че е отишъл в тях... за да си почине. Реших да го изненадам на тренировки, защото тренираше футбол. Отидох, но там той бе с друга... само при вида на това как той я прегръща си тръгнах .. не можех да гледам . На другия ден 18 януари 2007 той дойде до нас с молба да поговорим.. е поговорихме казах му всичко.. и тогава се сбъдна мечтата ми АЗ И ТОЙ едно цяло .

Бяхме влюбени, щастливи до декември 2007, след което започна да става студен , да ме отбягва и явно си беше, че нещо имаше.. ама не ми казваше и аз исках да разбера .. Явно пак поредната интрига го бе притеснила.. или само аз си мислих така. Е, сдобрихме се, но месец по късно.. на 18 януари 2008 го видях с друга , как я целуваше.. не можех да го понеса и сложих край на всичко .. колкото и да ме боли все още...

Но остава светъл спомен.. всичко за мен.. Да, обичам го още ... но не мога да се върна при него колкото и да го иска.. не мога.. не искам да остана излъгана отново ... макар че.. аз все още го обичам не мога... не искам .. не мога.. :{ Но не ме боли толкова много и не се самосъжалявам.. защото няма за какво .. спомням си с усмивка за всичко защото беше всичко невероятно и не искам да развалям тези спомени, а и все още сме приятели ...



Ако искате да публикуваме и вашата история - изпращайте всички лични истории от всякакво естество на e-mail coki@teenproblem.net . Ако пожелаете можем да запазим вашата анонимност.

Автор: Александър Ненов